malukindian's handmade stuff

Рецепти за мъфини...

2012-02-26T10:35:00.002+02:00

Имам два варианта - ядлив и НЕядлив. Започвам с втория: преди десетина дни Мария (на която благодаря за доверието, търпението и провокацията) ми писа, че нейна приятелка има нужда от книгоподвързия и ключодържател... с мъфин (И). Нямах много време за подготовка и приготвяне (но пък в крайна сметка, мъфините са едни не особено трудни кексчета), та се захванах веднага и успяхме (да ги направим и да зарадваме приятелката на Мария).

Придържах се към розово-жълтата гама (след като бях експериментирала със зелено... но ментов мъфин е странно някак?!) и към панамено-кафеникаво-бежавите кошнички...

И в крайна сметка получих ето този резултат:

за лице на книгоподвързията (с размери 22 см х 16 см; т.е., за книги около 300-400 стр. обемна хартия)

и гърба на книгоподвързията... разбира се, закопчава се и има книгоразделител - мъфин :)

и персонализиран надпис си има - с името на собственичката...

и в комплект с ключодържателя (около десетина см висок и почти толкова широк, с пълнеж силиконов пух... и "черешка" за разкош)

Що се отнася до истинските мъфини, така и не съм стигнала до тях, но ако имате малко време, пудра захар, масалце, яйчица и брашанце... направете и вместо мен :))) Да не забравите парченца шоколад... разтапят се прекрасно и придават още по-приятен аромат и невероятен вкус на домашните мъфино-кексчета!!

Авто-неопренов-джобарник...

2012-02-20T23:43:00.002+02:00

Отскоро работя и не-естествени материи. От най-неестествените. Намерих неопрен. 3 мм, черен, релефен. Трябваше ми за джобарник. И по-точно, преди да го открия умувах от каква точно материя да оборудвам новата служебна кола на половинката ми (в която, за мое безкрайно учудване няма ни един джоб?!)

Така, намерих неопрена, взех мерките на седалката, свалих анамнезата (предпочитанията за джобчета) от половинката, изслушах внимателно съображенията кое къде точно би следвало да стои, запретнах ръкави... и анимирах идеята си (ни) доколкото е възможно на неопрен.

и ето ви резултатът: 4 джоба и място за не намиращите до сега такова джаджи в колата

и от другата страна...

джоб за ключове

за музика...

"кошче" - за всякакви НЕнужнотии

и разбира се, за вода... и течности :)

Беше трудно, невероятно разтегливо и трудно податливо на работа, но съм доволна от крайния резултат. А собственикът му - още повече. Вече имаме къде да държим всички необходими ни нещица за "из път"... или почти всички. Че съм намислила още една идея... но за нея - по-нататък във времето :))

Дакел-валентинка

2012-02-20T00:09:00.002+02:00

Още е февруари и при все че мина почти седмица от деня, в който повечето хора си подаряват сърца (под различна форма... кой истинско, кой шоколадово), стори ми се не достатъчно късно, та да не мога да ви покажа една от "валентинките", които приятел подари на половинката си. Дакело-чанта:

та, дакело-чантата е панамена (в голямата си част), приютила е един велурен дакел (с официален прякор hot dog), има си необходимите джобчета, регулируема дръжка и е с размери: 33 см х 29 см х 6 см (дължина х височина х ширина)

а иначе - измислих дакело-валентинка за нея, защото познавам собственичката и знам, че тя не просто обича кучетата. Тя има 3 лабрадора и една средно-азиатска овчарка... а вече и дакел.

има си, разбира се, и външно джобче... за разни важни и необходими за бърз достъп джаджи...

и поглед на джобчетата отвътре... достатъчно на брой за телефон, портмоне, химикал, кърпички и... ключове, например?

И тъй като всяко уважаващо себе си дълго куче би се засегнало, ако дължината му се простира единствено и само на капака на чантата, реших да удължа "кренвирша" чаак до гърба на чантата...

има и стъпки...

и в цялата си прелест...

Поводи разни... и в цвят

2012-02-15T23:45:00.000+02:00

Вера е координатор за Пловдив на фондация "Искам бебе". Вера има голямо сърце, широка усмивка и неизчерпаема енергия - от позитивен тип... Познавам Вера от дните й, когато аранжираше, отглеждаше и можеше да сътвори всякакви чудеса с цветя (вероятно все още го може, просто скоро не ми се е налагал съвет... цветен :)))

Сега Вера помага и се грижи за една още по-нежна и нуждаеща се от подкрепа, прекрасна кауза. И като отговорен и ангажиран координатор на фондацията, Вера има нужда от свежа и тематична подвързия на тефтера-органайзер. Или поне това се породи в главата ми... като идея. Съвсем наскоро. За рождения й ден...

И тъй като цветовете на "Искам бебе" са предимно в лилавата гама, нямаше начин да не се придържам и аз към нея. И така - лицето на подвързията, с част от логото на фондацията и персонализиран надпис...

На гърба реших да избродирам "останалата част" от логото...

И накрая капитонирах подвързията покрай логото... с идеята то да изпъкне допълнително...

Разбира се, има и копче, допълнително удобство...

А това е поръчка от приятелка за нейната половинка... за Св. Валентин...

Той преподава... и се занимава усилено, подробно и задълбочено с българска литература... от Възрожденска до съвременна (в зависимост от аудиторията му)... Което се оказа достатъчен повод да избродирам инициалите му освен както на кирилица... така и с глаголически символи...

Разбира се, има си и книгоразделител... и е с напълно стандартни размери: 22 см височина х 16 см ширина

И капитонирах... за да сложим препинателния знак в подвързията!

Дания... символи, кораби... и една котка на покрив

2012-02-14T23:20:00.000+02:00

Преди време симпатиите ми към Скандинавието (и страстта към зеленото...) родиха идеята за чанта и книгоподвързия (с чипровски мотиви), специално за приятелка, която заминаваше за Дания. Така мостът между Балканите и Скандинавието се превърна във факт (поне в моя блог).

Продължение на "датската" тема замислих наскоро, когато получих задачка да изръкоделствам книгоподвързия... с датски мотив. И то за човек, родом от Андерсеново... Разбира се, вариантът с русалката блесна първосигнално. И тъкмо толкова първосигнално биде отхвърлен. Милата, тя, преескпониран образ с такава не щастлива съдба...

Честно казано доста бях озадачена... и раздвоена между няколко идеи. Заръчах на Ася (девойката-маркетинголог-временна датчанка) да упражни маркетинг уменията си и да проучим местната митология, символика и т.н. (има книги за тази цел, съгласна съм, но как иначе ще организираме анкета с културно-исторически нюанси на местна почва?!)

В крайна сметка, обаче, корабоплаването ме обсеби и се захванах с подвързията.

за платна сложих датското знаме....

няколко копчета- за щитове...

и котва за книгоразделител...

Белият котак на червен фон е плод на внезапно зародилата се необходимост от ярки, агресивни цветове (сега като се замисля може да е и продължение на обзелото ме червено-бяло вдъхновение от предната книгоподвързия... )

имах едно единствено изискване за котака: да не е черен... и една сериозна подсказка за бъдещата притежателка на книгоподвързията: самата тя има бял котарак...

този се получи пухкав и естествено-кожен...

и тематичен котешки хастар...

Валентин, Валентина и други валентин-ки...

2012-02-11T20:11:00.002+02:00

Подготовката за Валентинов ден... или Трифонов... или деня на влюбените... тази година започна отдалече, протече подредено и завърши успешно. С други думи: в ръкоделницата се появиха няколко книгоподвързии (кои кардио, кои по-сърдечно-влюбени) и играчки-мечоци (мечоци-романтици с други думи)

И така:

Валентин, Валентина и indian (вероятно)

памучно-поларени, всеки със собствена мисия и тоалет...

с големи сърца и ангелска душа...

Част от тях заминаха за ателието на лилавата котка (Chatte Violette Atelier, във Велико Търново), а други ги приютиха (временно, надявам се) в магазин "123", в Пловдив...

кардио-подвързията в син цвят замина за подарък на една мила дама в София...

...

лилаво-тематичните ги насочихме към болярската галерия...

love is in the air...

и една необикновено-мустаката подвързия търси своя собственик...

книгоразделителят...

и за да е докрай персонализирана... си има надпис: HIS book

За лампите и четенето... при - 24

2012-02-07T21:59:00.001+02:00

При минусовите температури е досадно и излишно и аз да ви казвам колко "необикновена" е тази зима или как "такава зима не помня"... Всъщност студът беше голям... и неприятен. Снегът, обаче, е приятен. Онзи, който видите ли... аз добре си спомням от детските години... с мокрите грейки... и усуканата подплата на апреските (това невероятно човеко-неугодно изобретение)... и всякакви други зимни работи. И понеже и тогава, както и сега разходките бяха ограничени... тогава разполагах с всичкото време за щуротии, сега го използвам да чета и... творя (по моему).

Та, в един от онези дни (температурата тук няма значение) ми хрумна да участвам в поредното ателие на Ники Табаков и неговите лампи, този път по-различно.

С подвързия:

лампо-подвързия

за "стандартни" по размер книги или... тефтер (за записки)

с избродиран адрес на сайта на Ники (за автореклама... при нужда) и тематичен книгоразделител...

Оказа се, обаче че не съм била единствената изненадваща... тъкмо напротив - оказах се невероятно приятно изненадана от Веси (фея номер едно)

И така: това е моята персонализирана и специално плетена, цветна, ръчно плетена книгоподвързия. С "Дом на края на света"...

Веси, благодаря!!

П.П. Сигурна съм, че няма нужда да ви уверявам как с пълна сила гласи и за мен поговорката "децата на обущаря ходят боси"... да, ама не! И моите книги са вече облечени :))

кучешки вдъхновения...

2012-01-30T18:46:00.002+02:00

При минус 15 студът навън не бил "Сибирски"... бил кучешки. Съгласна! Откакто паднаха температурите тези дни, освен че всички сме се завили на топло и не ни се шава, домашният верен страж (женски басет, на кратко-Кара) се оживи неимоверно. Оставям настрана едно мъжко хъски, с което почти влязох в препирня дали ще се махне от пътя да мина или е добре да го изчакам да си обследва внимателно захвърлената опаковка от вафла?! Та, понеже е едно такова кучешко... а преди време Biala Maca ми беше поискала да й направя книгоподвързия с куче, реших, че тъкмо ми е дошло времето за кучешката муза:

Това е нейната специална поръчка... както се оказа в последствие - за една дама (кучелюбител), чийто пес... имал нещо общо с осанката на този от книгоподвързията...

Разбира се, размерите са стандартните (за повечето книги художествена литература - 21 см х 16 см)... основата е дочена, апликациите - велурени... Има си и копче, както и тематичен книгоразделител...

и гърба на книгоподвързията...

Няма по-голям франко фон сред кучетата от френския булдог най-вероятно... ако изключим кралския пудел... или поне винаги такива асоциации е предизвиквало това куче в ума ми... Та, и затова го покатерих на панамената Paris style книгоподвързия, която съвсем скоро ще отпътува със следващата, както и някои други за Велико Търново... при лилавите котаци.

гърба...

и книгоразделителят, разбира се

Стандартна по размер, панамено-памучна по душа... и апликации

кучешката серия приключва (за сега) с любим представител... дакел (на апликация и стилизиран, разбира се)

The shorter or the longest... that is the question...

P.S. за всички кучевъди: последните две книгоподвързии си търсят собственик и могат да бъдат разгледани съвсем скоро в Chatte Violette Atelier.

козел... на колан

2012-01-23T11:08:00.000+02:00

И така, в понеделник, намислих да ви покажа втория измайсторен-съвместен колан. Съвместен, заради вълнената част от него (100 %, ръчно разстилана и обработвана в домашни условия). Този път беше по заръка на баща ми. Нямах особени изисквания към апликацията, само немалката подробност, че от няколко месеца слушам напористото желание да ушия крава... и козел. Кравата я намерих на закачлива статуетка, но козела явно нямаше как да ми се размине. Та... затова намери мястото си на колана му:

всъщност са два... за симетрия :))

отблизо...

закопчаваме с велкро... а ластикът позволява отпускане и затягане при разлика в талията му (за момента е 106 см, каквато е и дължината на колана, но както уточних-това е регулируем процес)

апликацията притиска вълната към външната, памучна част на колана

и "en face"...

ОМ... и дзен

2012-01-21T00:21:00.002+02:00

Днес реших да споделя колко е важно човек да получава подкрепа... особено, когато е неуверен. Иде реч за началото на моите ръкоделия... исках да ушия 1001 неща, но ставаха бавно, с грешки и трудничко... Работата е там, че всеки път, всяко ръкоделие намираше своята градивна критика (от семейството и приятелите ми), после намираше притежател, а после трябваше да премисля грешките, да превъзмогна телешкото его, да благодаря на всички, които изкритикуваха (и продължават) ръкоделията ми и да се захвана със следващото.

Елка Шен е една от милите ми другарчета-колежки, на която дължа сериозен принос за увереността си в ръкоделничката :)) Та, тъкмо поради тази причина, бях намислила подарък, персонален. За нея. Трябваше да е за рождения ден (началото на декември... уви, пропадна), после го прекръстих на "коледен подарък" (и с него се провалих), но в крайна сметка започнах 2012-та с подарък на Елчето. Скромен и малък, но пък обмислян, премислян и сърдечно изпълнен. Плик-органайзер за "нещата" из чантата й. Онези, които никога не са "на място". Сигурна съм, че почти (?!) всеки има такива.

И така... измайсторих на Елчето плик, с размери около 20 см х 15 см (ширина х височина)

Напълно памучен, персонализиран и машинно "щампован"...

отворен...

и отблизо...

И ако за плика мога да твърдя, че беше дзен... да го обмислям и майсторя, то паното, което замислих и успях да реализирам за Мина, беше направо наелектризирано енергийно :))

Осени ме преди няколко дни, а часове преди поредната йога практика успях да го нарисувам, нарежа и ушия...

"ОМ"... на санскрит...

размерът на полето със символа "ом" е 30 см х 30 см

а размерът на цялото пано - около 40 см х 40 см

И е напълно памучно (ако изключим пресованата вата): в голямата си част американ (към който съм така привързана) и други памуко-производни. Има си и прикрити закачалки, нали все пак е пано? :)

Една посиняла котка, колан на шестоъгълни кръпки... плюс филц

2012-01-19T01:10:00.000+02:00

Преди месец гостувах с ръкоделията си на Коледния благотворителен базар на фондация "Искам бебе". Реших да ви припомня за ЧУДОтворителницата, защото Антоанета (притежателка на мои книгоподвързии), с която се запознахме именно на този чуден базар, ме потърси не само, за да зарадваме нейна дружка с котак на книгоподвързия, а и съпруга й... с колан. Който да топли, но да е от естествени материи, както и да му придадем пачуърк привкус. А, също така... по възможност да не е с ограничени размери.

Мислих и прехвърлях варианти, но някак все ме влечеше идеята за колан, а-ла "кечист" (т.е., тесен в предната си част и доста по-широк в задната, гърба). Да, тук е мястото да добавя, че бях изрично поправяна от домашните, че точният термин не е "за кечист", а "тежкоатлетичен колан". Така и не свикнах с официалното име :) А и с Антоанета се разбрахме и с неправилните термини. Цветовете за пачуърк ми бяха ясни - жълто, оранжево, екрю... в топлата гама. За топлата страна на колана обаче нямах особен избор (нали се придържам към естествените материи), трябваше ми вълна. Тук се притече на помощ родителското тяло (майка ми), която въведе термина "плъстя" вкъщи... и най-вече в работилничката. И ето резултатът:

Имаме си колан с дължина от 100 до 110 см (регулируем е). В основната си част е вълнено-памучен, а за допълнение и закопчаване си има ластик и велкро. Висок е 20 см (колкото да покрие добре областта на кръста)

Така стои на моя мил и търпелив манекен... (в гръб и закопчан)

ластикът и велкрото... с ширина 5 см

и en face...

показваме "механизма"... както и вътрешната част

а така изглежда разкопчан... и не на манекен (както е видно)

реших, че оранжево-жълтите нюанси ще му придадат повече топлина и... уют? Надявам се :))

И така, коланът е готов, изпратен и харесан от Антоанета. Остана единствено да получим отзиви от притежателя му, но и това ще стане. Лесен за гладене и пране... Топъл и 100 % издържан в естествени материи.

А ето и котакът... в синьо. С книгоразделител и копче. Напълно памучен (почти, ако не изключим пресованата вата)

стандартен по размери...

гърба...

и en face...

Ако ви е хрумнала някаква идея, докато сте чели този пост, пишете ми... да я обсъдим. Независимо дали е за колан или колано-производно :)) А дотогава, запрятам ръкави и продължавам със следващите чудни поръчения :)

ботуши... по италиански :)

2012-01-16T23:31:00.000+02:00

Алла постави едно от последните ми предизвикателства - книгоподвързия за нейната приятелка, фен на Италия.
Обмислях апликацията от много страни, промених няколко пъти идеята си... първоначално щях да реализирам анимиран вариант на Колизеума, после обмислях кулата в Пиза... и накрая все пак се спрях на ботушения вариант. И се съобразих изцяло с молбата на Алла (да направя жълта книгоподвързия, с персонализиран надпис):

стандартна по размер... 23 см х 16 см (за книги с височина до 21 см, 300-400 стр и ширина около 15 см)

и в разгърнат вид...

и надписът...

И понеже имам някаква слабост към Италия (незнайно защо... може би заради панаира на детската книга в Болоня - невероятно преживяване), та реших да постна и едно вълшебно пясъчно клипче и изкуството, което ме изумява...

Сиви котки... на сив фон... за котколюбители

2012-01-13T00:48:00.001+02:00

Котешкият комплект подвързии го започнах... и него няколко дни преди края на 2011-та. Горе-долу година преди макабричните пророчества на маите... Та, на пук на индианските апокалиптични прогнози, котките в моята ръкоделница се намножиха. Първоначално щяха да са две меки и пухкави... на книгоподвързии, после към тях добавихме и еко-торбичка... за разкош :)

Мисля, че се разхождат някъде из Пловдив... поне ги поверих в ръцете на една филцо-майсторка, да ги разхожда :))

Манекенът е временен котко-притежател (колкото да поправя недоразмунението от пропуска да ги снимам преди официалното им предаване на новата им стопанка)

реших, че ако опашката е "подвижна" ще е доста по-весела... котката :)

затова и на "гърба на чантата", освен двете стъпчици се мъдри и секретен копчалък... да придържа опашката, в нужда :)

и книгоподвързиите...

памучни, с пухкави котаци... с мустаци и опашки-книгоразделители...

"Лачените" кубинки... на книгоподвързии

2012-01-10T23:47:00.001+02:00

В последните дни на 2011-та година трябваше да се съсредоточа над "калъфче за таблет" и книгоподвързии за хора, "които създават обувки"... И така ръкоделницата приключи работната година с готово дънково калъфче за таблет, а започна 2012-та с идея и вдъхновение за две книгоподвързии.

Или, във фотографии, творческите настроения изглеждат така:

плик - чанта за таблет (motorola, 10 ")

с всички изисквания и особености на обичаен пощенски плик... получател, марка, дата и грамаж (на товара... таблет)

и отворен...

Лачените обувки не са точно лачени... "мъжкият" вариант е изкуствена кожа, а "дамският" - памучен...

И все пак, и двете подвързии в голямата си част са памучни (с основа док), имат си закопчалки, както и връзки за книгоразделители...

...

и гърбът... тематично-закачлив...

Котешки, футболни и книжно-новогодишни емоции

2012-01-04T23:58:00.000+02:00

Честита 2012-та година на всички вас, които четете този блог (независимо дали случайно попаднали или наминаващи да видите какво ново :)) Да ви е много по-успешна, усмихната, щастлива и благодатна от предходните!!

При мен 2012 г. започна с... книгоподвързии. Всъщност приключихме годината с футболни емоции и я започнахме с котешко-кучешки.

За един отявлен фен на Liverpool и книгите...

специална книгоподвързия... с която отборът "открил" успешно футболната си година (или... поне така разбрах)

лицето...

и гербът отблизо... с копчето-топка...

YOU'LL NEVER WALK ALONE е футболен лозунг, който с удоволствие избродирах :))

котешки лабиринт... в червено

и книгоразделителят...

в зелено...

...

и кучето, разбира се... за къде без кучешки лабиринт :))

Декемврийски ръкоделия... част 5

2011-12-30T22:26:00.000+02:00

В последния работен ден на 2011 г. реших да ви върна седмица назад... в деня, в който повечето от нас (или вас) са ровели трескаво под елхата (или из къщата), да си намерят... подаръците!!!

Тази година за мен първите подаръци дойдоха малко по-рано от обичайното... Започнах някъде в средата на декември. Участвах в коледната "подаръчница" на Мина Димитрова (любима моя пачуърк фея от Пловдив, с която се запознах покрай страхотната ни пачуърк бг група, от "фейсклюка"-както му казва един друг приятел). Та, от коледната подаръчница на Мина беше избран ЕДИН печеливш... на когото му се падна невероятно красив подарък! най-вероятно ще прозвучи като клише, но е самата истина. За първи път в живота си печелех нещо... камо ли толкова нежно, внимателно и с грижа сътворено. Мина, пак да кажа... благодаря ти!

И така, представям ви моята снежинка, с пачуърк-майстор Мина Димитрова. Може да бъде окачена като пано, но аз предпочетох да краси домашната маса за хранене...

И самата снежинка, отблизо... с част от допълнителните декориращи снежинки по цялото пано...

Случи се така, че в същия ден, в който получих снежинката си, изпратих своите на другарчето си от "Коледната игра размяна", която организира Ралица и нейната група, "Пачуърк във всеки дом". Много му умувах, много му се чудех... Дали да се включа, дали ще успея, че много страшно ми се струваше това коледно предизвикателство. После се престраших. Почнах да го мисля, какво да бъде... що да е. Че другарчето ми е страхотна майсторка... и й измислих не съвсем коледни, но пък със сигурност зимни, топли и удобни... подложки за чашка. Всеки пие кафе... Или почти всеки :)

и така, купих картичка и въоръжена с подарък, хартия и рафия-панделка, се заех да опаковам...

подаръкът ми стигна навреме и благополучно зарадва моето другарче...

Фатме, благодаря ти за милото писъмце! Бъдете здрави и усмихнати цялото семейство :)))

После зачаках своето подаръче от размяната... В седмицата преди коледа получих цяло кашонче с чудеса. Много ще да съм слушала цялата 2011 година :)) Ралица Бонева беше в ролята на голямо джудже и се беше нагърбила със задачата да донесе радост и в индианската ръкоделница!

и май тук е мястото да споделя, че благодарение на моята мила йога-учител, Мина, не отворих всичките тези пакети още в куриерския офис... Дишах дълбоко, прибрах се направо вкъщи, снимах ги и едва тогава се заех с разопаковането. А за телешката ми природа това си е живо... изпитание :))

В едно от пакетчетата беше грижливо прибрана ето тази персонализирана, ръчно куилтвана и бродирана коледна подложка... с надпис и на гърба дори...

В друго пакетче намерих коледни платчета... за мое вдъхновение...

От друго изскочиха тази двойка бухльовци (за които преди време бях споделила на Ралица, че са велики и съм невероятен техен почитател)

В други две пакетчета беше скрила игленик и сърчице, които вече красят и служат вярно в дома ми...

Във визитниците побрах завидно количество собствени и визитки на любими и "следени" автори

И така, със снежинката на Мина и подложката и бухльовците на Рали, Коледата дойде и вкъщи :)) Рали, благодаря за всички вълшебства, които ми повери!!

И тъй като времето безмилостно напредваше и дните до Рождество намаляваха, реших да опаковам и собствените си подаръци:

И въпреки че подаръкът за любимото човече (съпругът мой, законен :)) беше отдавна готов, съзрях един бухало-свещник при четирите мечета, който ми "проговори"... и след кратък телефонен разговор с едно от мечетата и невероятно експедитивна реакция от тяхна страна, още на другия ден го държах в ръцете си... дори и допълнение - подарък... един великолепен дървен ангел, който сложи препинателния знак в празничната ми декорация...

Мили мечета, благодаря ви от сърце... за подаръка, за бухало-свещника, за отношението и великолепните творения, които неуморно (явно) майсторите! Бъдете все така вдъхновени! :))

Така изглеждаше коледната бухало-двойка за моето човече... Както беше го определила Ралица, този малкият бухльо е най-мъжественият измежду всички, които прелетяха от Варна до Пловдив :))

А това пък е специалната книгоподвързия, която уших за него, с дизайн... самият той, человек-любим-художник. По негов дизайн...и с платче, изпратено от Кети още преди няколко месеца... кътано и крито грижливо. Кети, страхотна помощ, много, много благодаря!

брандирана... и в гръб... www.nako.alle.bg

с книгоразделителя...

А това е Хамънд... изпълзял от "Ателието на Феите"... осиновен и щастлив! Сред моите китки...

И един мултифункционален пингвин... цветен...

с голямо сърце...

и готина шапка... Страхотни сте, Веси и Дени, че направихте 200+1 пингвина, за да доставите радост в още една къща :))) Желая ви целогодишно вдъхновение и неспирно человеческо умиление от красотите ви!! И още много фенове на плетените феи :))

С този пост, индианската ръкоделница обявява край на работната 2011 година и ви пожелава, на всички вас, които се спряхте, разгледахте, прочетохте, подкрепихте и изтърпяхте всякакви чудатости, страхотни хора... една невероятно успешна, слънчева, позитивна, креативна и усмихната 2012!!

Бъдете здравички! И щастливи!

Декемврийски ръкоделия... част 4

2011-12-30T11:13:00.000+02:00

В последния работен ден на годината реших да не работя :)) Или поне не много. Реших да покажа коледните пачуърк юрганчета, на есенна тема, които ших за "две мами".

Снимките са покъртително... не добри (по-точно, моите), за което дълбоко се извинявам. Но при предаването на подаряващия ги поръчител, успяхме да направим и доста по-добри. Сами ще видите:

детайл от едното юрганче...

и от другото...

и блоковете...

първото юрганче... има си дърво като основен елемент, две дъбови листа в ъглите и дванайсет отделни блока... крайният размер се получи 130 см х 180 см. Подплътих с по-дебела вата... 150 грамова. И обкантих с плата от гърба.

и второто юрганче... със същите размери и елементи. С единствена разлика в ъгловите елементи... и имитацията на гинко-листата :))

с щастливата поръчителко-подарителка... Благодаря за доверието, Беатрис!!

сгъваме и прибираме...

Весели и топли празници на притежателките :))

Декемврийски ръкоделия... част 3

2011-12-29T01:19:00.001+02:00

Декември, както ви казах, мили хора, е и месец на нови познанства... срещи с позитивни и усмихнати хора... или с две думи: зареждащ :))

Тъкмо в началото на месеца, още първата седмица, запланувахме пътуване до Велико Търново. Приказно!! И пътуването, и градът, и разходките из Търново... а за Лилавата котка... ще разкажа по-подробно в снимки. Като за начало е добре (според мен) да си кажа, че благодарение на двете феи (Веси и Деничка) зарадвахме едни прекрасни дечица (аз и сериозното рамо на ръкоделничката, моят съпруг)... та, зарадвахме ги с ръчно плетените и невероятно замислени и реализирани Лили (кукла-къдравелка) и Тигърчо (уви, по природа лъв, но непреклонността на собственика ни убеди в правотата на името му).

А всъщност, от изключителна важност е да уточня, че поканата ни и подстрекателството да се появим в Търново, е заслуга на Александра Генчева (собственик, душата и сърцето на галерия "Chatte Violette Attelier", в самия център на Търново... почти на 5 минути от пощата, по посока Царевец... ако предпочитате адрес: бул. "Независимост" 15)

Та, там, душата на галерията ни посрещна, нагости, настани и съвсем развесели... Оставихме в сигурни ръце няколко кучета-пазачи, няколко мечока, котаци (включително лилав), прасчовци, книгоподвързии и моливници... Генчева-девойка от своя страна, ни нагости с домашни и невероятно вкусни ореховко-целувки... както и страхотно ароматен чай (мисля, че беше "чай на годината 2010", Генч, помагай)

В галерията на лилавия котак имаше страхотни книги... стари, на немски, руски, английски... албуми, приказки... и всякакви други интересни, които си чакат стопанин... Имаше плочи, картини (които, разбира се, се обновяват, според изложбата, която предстои), има бижута... и други ръчно-създадени красоти. Има кафе и чай, 2 кресла, в които човек може да се отпусне блажено и да почете някой ред... И най-вече има атмосфера, топлина и истинско отношение от душата на галерията, девойка Александра!

Но тъй като престоят ни във Велико Търново все пак беше кратък, редно е да споделя и за галерия "Луна", в Бургас. Ния се свърза с мен, за да покани част от ръкоделията... в Бургас. Така, през декември местата, където можете да намерите някое от създадените от мен неща, се увеличи с още едно. За Бургас отпътуваха няколко книгоподвързии, с няколко моливника. Скоро, може би и аз да ида?!

Не само на Коледа стават чудеса... За мен целият месец беше и все още е... повече от чудесен! Пожелавам и на вас такъв чудесен завършек :)))

Декемврийски ръкоделия... част 2

2011-12-27T00:49:00.002+02:00

Както казах, декември е месецът на обещанията, на коледните изненади и изпълнените желания. Ръкоделницата получи няколко специални коледно-изненадващи поръчения...

Една приятелка, майката на бивша малка балеринка, заръча за Коледа да измайсторим моливник и книгоподвързия за детето... с новите му интереси. И така, моливникът:

получи се с макове...

дънков...

и строго персонализиран... на НИЯ

цветята на малката Ния... en face...

И все пак, беше редно да се съобразя и с другото предпочитание на девойката (тъй като по подсказки от майка й, все още не е избрала професията на живота си: дизайнер или... нещо с цветя. Вероятно още поне дузина пъти ще се сменят възгледите й за "какъв искам да стана", но за момента това бяха областите, в които трябваше да се съсредоточа). Та, ето и мотивите в другата област: дизайнерската. Подходяща за книгоподвързия според мен :))

лицето...

отблизо...

дизайнерският процес изисква... шиене на пачуърк (явно), нищо че наблизо има стойка-манекен...

А всеки себеуважаващ се дизайнер би оценил високо книгоразделител-линия...

Приблизително по същото време друга приятелка поръча друга коледна изненада... за своята племенница.

Изискванията бяха ясни: да е дънков моливник, с коте, едно определено закачливо копче и персонализиран надпис...

ахам, и да е пъстър отвътре, да... моливникът на Еми

котето... и копчето

Една мила дама беше така любезна да ме дочака да измайсторя коледно-пингвинската еко-чанта за нейната майка, както и коледен четящ Рудолф на книгоподвързия...

тези тримата бяха специално заръчани като тема...

важен акцент се оказаха инициалите на трите внучета на дамата, получател на чантата (ръчно бродирани)

иначе казано: еко-чанта със стандартни за ръкоделничката размери и вид (40 см х 40 см, с дължина на дръжките около 35 см; и разбира се, джобчета за необходими дреболийки)

А това е Рудолф, който чете songs & poetry...

...

разбира се има и така необходимия книгоразделител

И накрая трябваше да подготвя 3 моливника (за три много близки помежду си госпожици, всяка на различна възраст), 3 подходящи за тях бухльовци, книгоподвързии за родителите на едната красавица и... изненада за неин много близък родственик :)

така, ето ги в целия им състав...

нежна 10 сантиметрова коледно-снежна елхичка... за изненада

моливник номер едно...

със своя сиво-жълт бухал (все пак придържаме се към цветовете на моливниците)

и персоналният надпис... Кристина (на 4 г.)

моливник номер 2...

за най-голямата госпожица, Рая (на 7 г.)... и нейният бухал

моливник номер 3...

с дърво и бухал-закопчалка...

за двугодишната Божана...

и подвързиите за нейните родители... с пиано и ноти на музикалната й майка и с глаголически букви от имената на татко й...

Декември е месец на пожеланията и подаръците... И съм изключително щастлива, че ми позволихте да допринеса дори и мъничко за вашите усмивки!

Благодаря ви... Това беше пост със "специални" (надписани) поръчения... Скоро ще ви разкажа и за другите... които също бяха специални, до едно. Нищо, че са специално упоменати в ръкоделията ми :))

до скоро!

Ангелски декемврийски ръкоделия... част първа

2011-12-26T00:12:00.000+02:00

Декември... беше (при все че още не е приключил) месецът на обещанията, на нови и много страхотни познанства, на коледните желания и ангелските благопожелания. След като на 8-ми обявих и поканих на "Ангелска ЧУДОтворителница", редно беше да покажа с какво присъстваше malukindian, кого срещнах, как мина благотворителният базар и всичко останало покрай ангелските занимания.

Уви, показвам и разказвам чааак днес, тъкмо седмица след присъствието във Военния клуб.

Та, за Ангелската ЧУДОтворителница се постарах да натворя малко книгоподвързии, моливници и някои играчки. Една "нощна" темичка...

моливник и книгоподвързия

със звездички и копче-луна... памучни и сътворени с много старание и любов...

ангелската книгоподвързия... която си има дявол на гърба

и котешката... с опашка книгоразделител...

гърба

стандартен размер (както и всички останали за базара) - 22 см х 15 см (височина х ширина)

и книгоподвързия за любители-кучевъди

и гърба...

с кокал-книгоразделител...

специално за ЧУДОтворителницата, организирана от фондация "Искам бебе" измайсторих и комплект на дървено-есенна тема с бухал за бижу...

разбира се, книгоподвързията си има тематична закопчалка, както и книгоразделител-дърво

а на моливника прикрепих бухало-копче... за закопчалка

и побира 12 цвята (както и всички останали моливници)

и един спортен...

който, досущ като всички останали се навива на руло, памучен е и е подходящ за 12 цветни молива (пастели, флумастри или подръчното средство, с което рисува художникът във вашия дом)

the name of the game is... football!

и дама...

многоцветна...

малкият принц ми е слабост... (и естествено не само на мен)

разбира се има тематичен аксесоар ...

и надпис на гърба...

Когато Вера ме покани да гостувам благотворителни бал на фондация "Искам бебе" бях убедена, че трябва да отида с пълна кошница... зверове!!

и така... 4 бухала (различни по цвят и големина)

7 ангело-мечока...

които си имат истински ангелски крила...

три коледни ботушчета (за лакомства... например)

и три кучета-пазачи... (не съвсем довършени на снимката)

Отидохме тъкмо преди седмица, в навечерието на празничната седмица... срещнахме и се запознахме с прекрасни, позитивни и усмихнати хора. Намерихме собственици на почти всички животинки и моливници... дарихме средства за каузата на фондация "Искам бебе" и сега стискаме палци събраните парички да помогнат на колкото може повече семейства да посрещнат нов и чакан ангел в дома си.

И така... това беше моята част от общия ни handmade щанд...

Ангел... който беше сътворил (и продължава) най-невероятните каменни пръстени...

И Ваня (NiaDesign)... позира с прекрасните си ръчно правени бижута...

и всички от щанда... или отляво на дясно казано: Валери, Вера, София, Ангел, моя милост, Ваня и Ати...

Дойдоха доста хора... които не само ни уважиха, но и харесаха

на малките човечета поверявах с огромно удоволствие... кучета-пазачи

а съвсем малките не можеха да съберат усмивката от лицата ни...

И така, с едноседмично закъснение, мога да се отчета с добре свършена работа... и огромна благодарност на Вера и Радина от фондация "Искам бебе" за поканата, невероятната организация и страхотната атмосфера, която създадоха! Вълшебници сте... И искрено се радвам, че допринесох за каузата ви!!

П.П. Следколедно съвсем скоро ще покажа и предколедните подготовки... поръчки и проекти :))

Коледен благотворителен базар "Ангелска чудотворителница"

2011-12-08T12:50:00.001+02:00

Мили хора,

на връх 8-ми декември реших, че няма да ви честитя "студенския празник" (не за друго, ами отвсякъде това чувам...), няма ви занимавам с персоната на Джон Ленън (защото вярвам в добрите помисли и във факта, че човек се сеща за много неща без определените за целта поводи) и обещавам нито дума за "първия сняг" (който всъщност е втори за тази година... но ще има и още, ще видите :)).

На връх 8-ми декември реших да ви занимая с нещо чудотворско, ангелско и благотворително. Мдам, тъкмо за "Коледния благотворителен бал "Ангелска чудотворителница" искам да споделя. Организират го фондация "Искам бебе" и "Сдружението на жените военнослужещи". Отредили са местенце за подкрепа на прекрасната кауза, която преследват, в самия център на София - в Концертната зала на Военния клуб. Кога? Тъкмо след 10 дни... на 18 декември (неделя), целия ден (и по-конкретно от 11 ч. до 18 ч.) А приходите от събитието ще бъдат дарени за двете каузи: в помощ на децата на загиналите военнослужещи и за семействата, които очакват сбъдване на своята мечта за дете.

(снимката на събитието я "откраднах" от организаторите... дано ми простят :) както и Еличката, самата нейна създателка)

Та, в този ред на мисли, ако имате път към София или сте си родом, духом и всякак от града на "жълтите павета" (или НДК-то, Университета и т.н.), чувствайте се най-мило и любезно поканени... на бал!

Ние (сиреч кошницата с играчки, коледни ботушчета и други чудесии, както и бабиният куфар с моливници, книгоподвързии и торбички разни) ще ви чакаме. Целият ден... И много ще се радвам, ако дойдете... да се запознаем, да ни се усмихнете... да хапнете сладки, да се снимате... да се заредите с още коледно настроение!!

и той ще ви чака...

...

и те...

...

Освен моята скромна персона, на бала ще ви посрещнат (всеки със собствените чудеса):

www.sunshinekitchen.com

www.imperatrizata.blogspot.com/

www.ivaneivane.blogspot.com

www.lisforlina.blogspot.com

www.natknat.blogspot.com

www.bubolinkata.blogspot.com

www.darlahome.blogspot.com

www.kadifecraft.com

www.wix.com/rumediva/rumediva

www.findkrivondela.blogspot.com/

www.natknat.blogspot.com

www.etsy.com/shop/niadesign

www.sofia-hristozova.blogspot.com/

www.mirasgallery.com/

www.wix.com/isvb71/befreee?ref=nf

www.elichkata.blogspot.com/

www.lamartinia.com/2011/03/blog-post_28.html

и други... :)

книгоподвързии в Париж...

2011-12-05T00:09:00.001+02:00

Лондон, Алма-Ата, Санкт-Петербург, Бурса... и Париж.

Това са градовете в "чужбинско", до които ръкоделията на работилничката ми успяха да достигнат. За времето, в което поддържам блога.

Преди време получих нова поръчка... за книгоподвързии. С глаголически и кирилски символи. За французи, които упорито се занимават с езика ни. В Париж.

Измайсторих 14 на брой (почти еднакви, но не съвсем) книгоподвързии, които наскоро изпратих...със стандартните размери (да побират "средностатистическа книга, художествена литература", около 300-350 стр.)

Ето така изглеждаха (част от тях), грижливо прибрани (за снимка) в бабиния куфар...

а така изглеждаше всяка от книгоподвързиите (приблизително)... всяка има няколко глаголически и няколко кирилски символа... памучна е и е с приблизителни размери 22 х 16 см

всяка има копче-закопчалка...

и книгоразделител-буквичка :)

А ето и какво получих... две седмици след като подвързиите бяха изпратени за Париж...

невероятно мили снимки на подвързиите... и притежателите им :)))

от ляво на дясно: Кристоф, Антоан и Бернар (седнали) и в същата посока (но прави): Марк, Гаел и Кристин...

Това е Кристоф и неговата подвързия с глаголическо "К"...

Антоан... и глаголическо "А"...

Гаел... и неговите кирилски и глаголически варианти на "Г"...

Кристин... има в горния ляв ъгъл на подвързията си (или-на гърба й) своето глаголическо "К"

Марк... :)

Надето... (от Българския Културен Център, Париж... където всъщност пристигнаха книгоподвързиите и Беатрис направи снимките)

Каролин и Мариза... с подаръците си (от Беатрис)

и Бернар... учител по химия, но вече в пенсия... който през 70-те години работел като преподавател в Старозагорската френска гимназия... и който дори е снимал клипче, на български... за книгоподвързиите!

Alors, Kristof, Antoine, Gael, Mark, Nadya, Caroline et Marina, je voudrais vous remersiez!!! Je suis tres heureuse de vous voir avec mes... œuvres :)) Merci beaucoup!

Et ces émotions incroyables... grâce a Beatrice!!! Bisous!

Или... на глаголическо-кирилски казано: благодаря ви, мили хора! Че харесвате, подкрепяте и разказвате за ръкоделията ми. На Беатрис!!! На всички 22-ма "последователи" на блога. Както и на всички онези, които влизате, разглеждате, коментирате, харесвате или просто случайно попаднали на блога... На всички 223 (засега) facebook-другарчета на работилничката ми! Както и на всички вас, които не познавам, но попадате, разглеждате и анонимно присъствате в дните ми...

И разбира се, на всички приятели, които не спирате да ме подкрепяте и съживявате в моментите... на спад :)) Както и на всички креативно-критично-подкрепящи и вдъхновяващи членове на семейството ми :))

Благодаря!

Paris...

2011-11-30T07:51:00.001+02:00

Напоследък много френски... знаци около мен... като почна с подарък подложки, които получих (Paris, je t'aime), после майсторих едни глаголически подвързии (които ще покажа в обозримо бъдеще), които все още пътуват към притежателите си в Париж... и накрая (засега) поредната мила заръка да изненадаме български другарчета... в Париж.

Той е Николай. Тя е Иви...

с размери 22 см х 16 см (височина х ширина)

персоналният надпис на... Цвета...

и нейната персонална книго-пижама...

и персоналната... книгоподвързия за Иви

и книгоразделителят...

...

Keep working... Николай

и неговият книгоразделител...

той... боядисва... тя помага... с друго :)

...

Пътуват към собствениците си... И сме в очакване...

За жабите... и другите шарени животинки

2011-11-27T20:02:00.001+02:00

След раничката с жабок най-логично ми се стори да представя моливника с жабок... рак, рибки и цветове.
Беше поръчан съвсем наскоро и основното изискване към него беше да е за 20 цвята моливи, да има много цветове и за предпочитане жабче и други разни животинчета. И персонален надпис, разбира се: "моливникът на Боболина".
Замислих го дънков (за по-голям контраст), получи се цветен и малко по-дълъг от обикновено: 80 см, вместо 46 см както обикновено.

той преследва рибок...

и друг рибок...

ракът... отблизо

и жабока...

и пак той... отблизо

и персоналният надпис...

и цветовете... 20 различни (като за двайсет различни на цвят молива)

маргаритка - закопчалка...

и съвсем отблизо...

Жабок... полазил раница

2011-11-24T21:55:00.001+02:00

И така: проектът жабок в раница доби своят завършен и окончателен външен вид след дълги размисли, душевни терзания, отхвърляния на концепции... и най-вече, след отхвърляне на идеята да правим раничка по един нашумял анимационен герой. (Някой ден наистина ще трябва да се залостя пред cartoon или някое друго аниме-каналче, че да се просветя кой кой е в днешните анимации. Ама, това е друга тема).

Та, раничката е коледен подарък. За една очарователна малка госпожица, с цветно име. Съсредоточихме се върху: "какво харесва госпожицата" и цветното настроение, което носи името й.

И така, една сутрин, без да се консултираме и уговаряме предварително и нещо допълнително... с майката на въпросната госпожица, по отделно, но единодушно стигнахме до прозрението за жабок в хамак, сред маргаритки!!

Получи се памучено-дънков проект, около 35 см висок и 30 см широк.

с копче-маргаритка за закопчаване...

с пчелички и цветчета... под капака

с няколко определени джоба: за шишенце вода, химикал, телефон... книжка и място за други важни за всяка госпожица неща...

дръжките, разбира се, са регулируеми... при нужда от помощ за носене на по-тежка раничка, максималната им дължина достига 80 см... т.е., всеки може да помогне :)

и самият той... en face!

След милите думи на Еличка, чиято идея беше да зарадва детенце за Коледа... очаквам прегръдки и целувки за самата нея след отваряне на добре пазените подаръчета :))

Ако сте фенове на жабоците, пчеличките или просто раничките... не е трудно - пишете ми! Ще обсъдим и измислим идея... :))

Пена, Мара и камшик Тодора...

2011-11-23T23:12:00.001+02:00

Триото котаци (Пена, Мара и Камшик Тодора) са новото попълнение в кошницата с играчките. След бухалите, пингвините, кучовците и другите зверове, изфабрикувах триото със специална мисия: Пена ще конкурира котаците от стените, таваните и первазите на скорооткриващото се във Велико Търново Chatte Violette Atelier (или: ателие за лилави и всякакви други котки, книги и красиви неща).

И понеже "дрес-кодът" е лилав... нямаше начин да не я полилавя

Мара... компаньон на Пена... и сериозна кандидат-болярка

и Камшик Тодора... която отива да забавлява и играе с малка Михаела (и нейният първи рожден ден)

И трио-котаци заедно... Всяка една е 100 % памучна (макар и по душа - силиконова), с копче и панделка в тон... и са високи около 30 см, всяка :)

бандата - мечоци... памучни и около 23-24 см високи...

Вълко Червенков, Зеленогорски, Трифон и Зарезан... (са им "работните имена". Иначе всеки от тях ще бъде прекръстен... най-вероятно)

двата нови пингвина... около 10-тина см високи

и цялата "фамилия"

Кукленското юрганче... 2 част

2011-11-22T16:16:00.001+02:00

Получено!!

Чудех се аз защо така не ми се подхващат студено-зелено-червени коледни елементи... а то, май се оказа, че е поради факта, че Танчето Найденова (моето другарче от размяната на есенни кукленски шалтета) твори ли, твори... боцка мъниста, бродерии, листа, бухльовци... и изобщо-сглобява една есенна картина... специално за мен!

и понеже наистина моето одеалце е една невероятна смесица от есенни... настроения... преди да го представя в целия му блясък, ето няколко отделни гледни точки... на авторката за есента :))) А тази ми е любимата, определено!! Щом има бухал... :))

имам си дърво... с плодове... и ръчно бродирани листа и декорации...

имам и други плодове... не само от онова дръвче :))) и една позакъсняла птичка ми е пратила Танчето...

и есенно йо-йо...

и друго едно листо...

и друго... :)

и сега, ако сте разгледали внимателно детайлите... можете да ги намерите в цялостната есенна картина :)))

Останалата част от съдържанието на пакета... няма начин да покажа :)) Беше оползотворена и ошушкана на място. Оказва се, че Танчето е приклещила някой мърмот (според както са ми промили мозъка от рекламата), изтръскала му е торбата с лешниците, забъркала ги е в един прекрасен млечен шоколад, турнала му е една лилава опаковка (с крава) и ми го е пратила... за вкус :)))

Танче, благодаря!

Пиано

2011-11-17T23:56:00.001+02:00

Преди месец горе-долу експериментирах с книгоподвързия... с пиано. Разходих я и я показах на handmade day... И понеже още същия ден си намери стопанин, темата си беше достойна за тема с продължение. И така, освен няколкото моливника-пиано, повторих книгоподвързията, но с някои промени...

И така, първообразът:

лице и гръб... 100 % памук, пресована вата... и копче - на гърба

с моливника... (който си търси собственик, но е подслонен от Кети и Теа, в магазинчето на ул. "Пиротска" 16)

и en face...

И новият вариант: (който ми беше поръчан за един специален човек, със специално отношение към музиката... трябваше да намеря подходящ тефтер - в който чисто и просто да няма кирилица и да му измайсторим подвързия. Проектът е завършен. Тъй че съвсем скоро може да отпътува... за Бурса)

в лице... и с две копчета. За симетрия :))

и в гръб...

разделителят...

прекрасният плат на нотички го открих при Теа и Кети, в тяхното чудно магазинче...

и "закопчалките"... две са... за симетрия

За завършек на музикалната тема... следва да покажа и моливникът на Роси. Всъщност, моливник не е точното определение, с оглед на факта, че го правихме да побира маркери за флипчарт (или такива за бяла дъска). И тъй като искахме като бройка да си останат 10, дължината на моливника значително се увеличи - около 60 см. Но запазих височината - на 20 см.

и все пак на външен вид изглежда досущ като всички останали моливници...

и се навива на руло... за удобство при транспортиране...

с единствената разлика, че е подходящ за маркери...

Слънчева лаптопска-чанто-торба

2011-11-10T22:54:00.001+02:00

Подобна чанта се опитвам да се престраша да подхвана от доста време... Престраших се. Тя е нестандартна. Това ще рече, че не е непромукаема (за съжаление), няма дръжка (и не се носи на рамо), нито цип (за сметка на това-си има два броя копчета)... и на всичкото отгоре е по-скоро калъфче, отколкото чанта (идеята на собственичката беше: "да влиза в дамската чанта")

И така, ако изключим юталина (в качеството си на подплата), бих могла да твърдя, че е 100 % памучна. Или с други думи: памук и памуко-производни материи. С размери малко по-големи от компютъра, който ще побира (или 30 см х 23 см х 4 см - ширина, дължина и височина).

Имах изискване (освен за размерите и външния вид, разбира се) - да е светла и да има нещо бордо... И какво по-подходящо от апликация и копчета в бордо?

И тъй като е "отговорна" чанта и носи отговорен багаж... не се реших да има само едно копче. Всякак предпочитам две...

И "прехлупващи се" презрамки за закопчаване...

Апликацията е силно подобна на една предходна... (sunshine) ... ама, силно :)

И това е чанто-калъфът за лаптоп, удобен за дамска чанта (от по-големите обаче :))

Моливници... спортен модел

2011-11-08T10:53:00.000+02:00

Сега, моливниците, които ще ви покажа са много специални... Специални като всички останали преди тях, и все пак - тези са първите момчешки моливници, които правя. Момчешки, защото знаех, че са за две братчета. Знаех, че единият е футболист (макар и засега с грамота от детската градина), а за другият... потърсих помощ от майка им (чиято всъщност беше идеята да ги изненадаме с моливници).

Виктор много обичал футбола... обичал и да рисува... и като всяко момче на неговата възраст обича и колички, роботи, PSP (тук получих разяснение от самия него как го включваме в телевизора, влизаме в сайта и си избираш игра: "много е лесно!" - така ми каза). Та, изненадата за него доби размери 43 см х 20 см... и ясна форма на футболно игрище. С топка.

Това е футболното игрище... навито на руло

има си и персонален надпис... освен че побира 12 флумастера

игрището... или "лицето" на моливника

и топката - копче...

И понеже лично занесох на момчетата моливниците, може би тук е моментът да споделя, че въпреки прилежно изкязаните, шити и надписани моливници... бяха разменени още на пръв прочит... Този на Вики отиде при Йони... и обратно.

Най-вероятно заради количката-допълнение към моливника на Йоан. Стори ми се много скучно да имаш писта за формула 1, а да нямаш количка, която да караш по нея... та, затова освен за копче, използвах такава и за допълнителен аксесоар - за игра.

ето я и въпросната...

и самият моливник... прилежно навит...

и с флумастрите... решени в бяло и червено, за да караме количката с особено внимание...

стартът... на лицето на моливника...

при все че бяха мигновено разменени след получаването им, все пак и този си има ясен адресат :)))

и пистата, все пак...

заедно :))

Всъщност... всяко от ръкоделията е специално по свой начин... и всяко си има свое настроение и душичка... а на тези моливници "специалността" им се изразява във факта, че за първи път правя съвсем съзнателно момчешко ръкоделие и то, за момчета, за които съм слушала и... нейсе - запознах се!! :)))

The dark side of the... book

2011-11-06T15:17:00.000+02:00

След първоначалната серия от няколко книгоподвързии "за подарък в Русия", последва нова идея: няколко нови размери книги, с няколко нови дизайна за подвързии.

Всъщност, три:

Всяка за конкретна книга или за специфичен размер (от друга страна погледнато)

...

Академичният тип... по-висока и по-широка от стандартните книги (художествена литература). Около 24 см висока и около 16 см широка, с гръбче - 3,5 см...

И понеже от много време ми се въртеше идеята за подобна книгоподвързия, нейсе дойде й времето...

Изцяло памучна.... дънков плат, памук и памук-полиестер, като материи... с блок по средата (или за по-голяма точност - на гръбчето на книгата), за да прибира новият й притежател маркера си...

закопчаваме с копче...

копче-луна...

с маркера...

по изискване на собственика й - сложих два книгоразделителя... никак не е лоша идеята човек да ползва книгоразделител и за бележките към книгите...

А това е един "модернизиран" и "ъпгрейднат" телефон-книгоподвързия...

разбира се, с джоб за маркер...

напълно памучен... и подплатен с вата

така изглежда... в целия си блясък...

и копчето...

И последната в тази серия... книгоподвързия

до голяма степен повтаря книгоподвързията с "дама"... в това число - размер, гръб, джобче и хастар...

изключение е само "лицето" на подвързията - шахматната фигура някак ми се видя доста по-подходяща за бъдещия притежател...

И тази, разбира се, закопчаваме... за по-голямо удобство

Щастлива съм, защото вече са при собственика си, който остана очарован (по скромно лично наблюдение:)) от тях.

Но ако съм впечатлила и някого от вас, ще се радвам да го споделите в коментарите, да пишете или да ми се обадите... Както казвам - винаги мога да опитам да повторя модел. И всякак се старая максимално да се доближим до оригинала... Но все пак, очарованието на ръкоделските занимания е, че винаги всяко нещо, правено на ръка носи своя дух и привкус... Отличава се, макар и с нещо мъничко от първоизточника :))

To Russia... with love!

2011-10-28T16:48:00.002+03:00

Получих поръчка за няколко подвързии, които съвсем скоро заминават за Русия... Едната част са за "лично удоволствие", а друга "за подарък". Да кажем, че първо представям тези, които са гласени за подаръци. Един комплект от моливник и книгоподвързия за една... дама :)

една схема, която със сигурност сте виждали... преди време, когато я направих на моливник... и малко по-отдавна, когато сте играли дама?!

с джобче за молив...

мотивите са идентични, за да оформим завършен комплект... материите-естествени...

А това се превърна в един от любимите ми проекти... най-вече поради сантименталност, може би... От кога не сте писали хартиено писмо? А картички получавате ли? В детството ми, за празниците това си беше чиста проба традиция. Подборът на картичките, разчертаването на редове (картичките незнайно защо си нямаха такива), писането на пожелания... и после-четенето на такива :)))

Та, изпаднах в истинско умиление, когато на Краси (който ще има удоволствието да види реакцията на получателя) му хрумна идеята да направим подарък на детенце, което в днешно време (при наличие на google earth например) събира... пощенски картички от различни краища на света!

Нещо по-подходящо от пощенски плик хрумва ли ви?

И така се заех да чертая, кроя и реализирам идеята за картичко-събирател...

Разрових семейните архиви... и уголемих размерите... така че да се поберат спокойно до 30 - 40 пощенски картички, с размери около 22- 23 см х 15 см

Както си е редно - надписах плика... е, само с името и града на детето, но нали все пак няма да му го пращаме наистина :))

хрумна ми, че мога да използвам бранда malukindian за "подател"...

Приших и марка... и проектът картичко-държател беше сполучливо завършен. Сега очакваме реакции...

А онези "за лична употреба" ги представям в следния ред:

Една специална книга, със специално отношение на притежателя й към нея... ме провокира отново... на кардио-ниво.

Напълно естествени материи (памук, лен и дънков плат), пресована вата, дървено копче... и джоб за маркер...

Кучето-търсач... определихме (с новия му собственик) за достоен пазач на друг формат книги...

Напълно естествени материи, предварително третирани... разбира се, книгоразделител и дървено копче... за удобство :)

и в целия й блясък

Краси беше впечатлен от ангело-дяволската линия... при книгоподвързиите... та, разбираемо защо се намърда на третия, предпочитан от него, формат.

Маркери и книгоподвързии...

2011-10-25T00:27:00.000+03:00

Наскоро получих една мила поръчка... за няколко различни по големина и вид книгоподвързии. Оказа се, че освен книгоразделител, някои подвързии имат нужда от допълнителен джоб... за молив, маркер... или друго писало (за всички онези, които отбелязват важни моменти, докато четат).
Така се появиха следващите няколко книгоподвързии...

на тази й намерихме дом, но все пак я представям...

ангело-дяволите... този път в дънково, бяло и червено... 100 % памук и памукопроизводни (с изключение на задължителната пресована вата).

с джобче за маркер... на гръбчето на книгата (за максимално удобство)

книгоразделителят... made for an angel... както твърди надписът на гърба му

и цялостен вид... с размери: 22 см х 15 см (или за книги около 300-400 страници, високи не повече от 21 см и широки не повече от 14 см)

и тази, с крушката... дънково-памучна... с вата и джобче за маркер... без собственик :)

размери... 18 см х 15 см (височина х ширина)... или с други думи: ако имате книга около 300-400 страници, която е висока около 17 см и широка около 14 см, това е идеалната подвързия... за нея :))))

Може да я "посетите" в книжарницата на издателство "Алтера", в София, в "Дома на киното"!

Violina

2011-10-24T00:54:00.004+03:00

Една година след първия си пост публикувам "проект Виолина". Книгоподвързия, по поръчка на Ния. А тя самата (само да напомня) е една прекрасна, слънчева и зареждащо-позитивна девойка, с която се срещам за втори път... Първият беше преди няколко месеца, когато по специална заръка на девойката шихме подвързия за... приятел... със специално отношение към слънцето и слънчевите емоции.

Този път, правихме подвързия за майката на Ния... за рождения й ден :) Направихме я една идея по-висока и по-широка от останалите, за да побира и книги с твърди корици... Или, с други думи (на полу-технически език казано) подвързията са получи с размери около 24 см х 17 см (височина х ширина). Сложихме й дръжки, за да се затваря нежно и прилежно. За основен плат използвахме полиестер... за хастар-памук. Разбира се, има и пришит книгоразделител. И по поръчка на Ния, се казва "Виолина"... затова си има и специално етикетче, с бродерия на името:

Виолина... на една софийска пейка... на път към Ния

отблизо...

en face...

и брандът с името й...

с връзките... разделителят и... цялата си прелест

друг хипнотизиращ детайл...

и не е за вярване, но е факт... от светлината мени цвета си... като хамелеон е!

Весело прекарване, Ния! И ч.р.д.... на рожденичката :)))

Животинско царство...

2011-10-20T22:08:00.000+03:00

Играчките... са новата ми страст... правят ми се всякакви видове, модели, големини... с багрени платове (никога досега не съм багрела?!), с "нормални" - такива от магазина... всякакви. Важното е играчки да има! Та, за въпросния Handmade day реших да обогатя животинското царство: с други думи към екипа на рак, пингвин и гущер се намърдаха таралеж, облако-медуза, кучета и котки...

Та, ето в този състав се явихме пред публика... миналата събота :)

Цялата банда (или две котки, три кучета, четири бухала, два пингвина и таралеж) прибрах в кошницата на баба...

кучетата-пазачи... зеленото и кафявото си намериха нови стопани, а карираният все още е в процес на търсене :))

котаците също заминаха... доколкото разбрах и двамата отидоха при две прелестни госпожици... (всеки при различна, уви)

от тази дружина... остана само единият пингвин. Но пък днес му намерих достатъчно уютно и просторно местенце в София (при Кети и Теа - в безистена на "Пиротска" 16)

семейство сово-бухалски... велурено-памучни, ленено-панамени и памучно-полиестерни....

и една последна обща "фамилна" снимка, която иде да покаже... разнообразието в сплотения животински свят вкъщи :))

В по-голямата си част животинчетата са направени от памучни, велурени и памуко-производни материи... с изключение на онези, които са съчетание от лен, панама и памук (таралежът и единият от бухалите). Могат да се перат (като, разбира се, на нисък градус и ако може... в калъфка.... на възглавница, например). С пълнеж от силиконова вата... меки и безопасни.

Ако някой от тях ви е допаднал... пишете ми. Или се обадете! Винаги можем да се помъчим за повторим... поне идеята :))

моят... нашият първи Handmade day

2011-10-16T23:56:00.000+03:00

Нашият (моят, на ръкоделията и хората, които ме подкрепят безусловно и безрезервно) първи Handmade day и изобщо първо участие "пред света"... беше вчера. Целият ден. В Пловдив. В един отначало мрачен (поради времето), но впоследствие слънчев и светъл двор(поради многото усмивки и положителните емоции на посетителите и организаторите... е, и на мааалко свенливо показващото се слънце). Пристигнахме сутринта - с бабините куфар и кошница, рекламното лице и силно подкрепяща компания (не, защото някой беше недобронамерен или искаше да ни бие. Напротив... ами, понеже ръкоделията за пръв път излизаха накуп отвкъщи... и незнаеха кои ще са новите им стопани. Та, така де - за тяхна подкрепа)
И понеже последните 10-тина дни бяха посветени до голяма степен на подготовката за ръкоделския ден - компанията играчки се разшири (по вид и многочисленост), книгоподвързиите също бяха подновени и повлияни от творческото вдъхновение... та, дори и няколко еко-торби успях да покажа :))) Май тук е мястото да се похваля, че нейсе, и аз се сподобих с такава...

И все пак, този пост е за онези от вас, които не са разгледали вече "разказа в картинки" във ФБ профила ми. Към всички, които обаче вече са видели част от нещата - обещавам да покажа подробни снимки на играчките, торбите и книгоподвързиите, с които бях, както и на онези, които си намериха нови домове.

Като за начало се появиха Мони, Ели и компания... още в самото начало на деня, преди същинското слънце да изгрее. Та, нейсе, малкото човече вля рано-рано положителна енергия... и си тръгна с куче-пазач.

Аранжираме и преаранжираме сергийката... подвързиите в куфара, после на масата... и така, докато не им намерим правилното място :))

На същата "сложна процедура" бяха подложени и играчките...

и моливниците... разгъвани и нагъвани прилежно...

едно лилаво коте и последния "малък принц"....

импровизираните визитки... подредихме прилежно

а черният котак пазеше пингвините и бухльовците в кошницата...

докато шареният котак, доколкото разбрах пазач на оранжевия двор, бореше умело риба от консерва...

а Мони разкарваше куче-пазача (на качулката) си...

докато Гошо (изключително приятната компания, страж и кучешки арт-критик на сергията ни), неговият стопанин Ангел ме радват с компанията си...

както и други посетители на Handmade day :)

с рекламното лице на ръкоделията (Гери) говорихме, говорихме... с толкова много и мили хора!

фенове на подвързиите...

И не само, че говорихме... запознавахме се, усмихвахме се на много нови и стари дружки... И май вече е крайно време да се похваля, че се запознах "офлайн" и на живо с една прекрасна дама, която "познавам" от групата за пачуърк във ФБ. Специални благодарности на Мина, която обеща, че ще дойде и беше страхотна изненада и усещане да видиш "онлайн дружка" на живо. Благодаря ви, момичета, за страхотната група, съветите и позитивизма ви!

Как приключи събитието? Със значително олекнали и оредели редици на ръкоделията, с много нови идеи и вдъхновения, поръчки... няколко брошки и размяна на подаръци!!

С две думи: ама, мноооого мило и хубаво!

Есенен кукленски пачуърк...

2011-10-12T00:18:00.000+03:00

Докато "върви" подготовката ми за handmade day, реших да споделя една от последните си радости... и емоции.

Ахам, иде реч за кукленския пачуърк. С две думи: преди около месец (мисля) реших да взема да се престраша и да се включа в есенната игра, която обявиха девойките от "Пачуърк БГ". А именно: да ушием кукленско пачуърк одеалце, на есенна тема. С размери: 50 см х 50 см. Свобода: пълна. Краен срок: все още не е изтекъл, 31 октомври. За кого е предназначено ли? Ами, за "незнайно" другарче. Или - всеки знае за кого майстори, но никак не е наясно от кого ще получи измайсторено нещенце. Изненада!

И понеже, не болеше (заявката за участие, нито самото ми участие), та дори напротив - беше ми толкова слънчево и приятно докато шиех одеалцето за моето другарче, реших и тук да споделя усмивката си. А и все пак, другарчето вече го получи, та няма опасност да разваля изненадата:

И... това е одеалцето, в целия му блясък...

има си два бухала...

и цели две тикви...

както и дърво...

искаше ми се да събера най-слънчевите, ярки и пълни с настроение платове, с които разполагах... и мисля, че се получи.

освен размера, забравих да спомена, че одеалцето е напълно и 100 % памук. Гърбът му е "американ" и разбира се, юталин.

Одеалцето замина и пропътува разстоянието Пловдив-Русе успешно, намери Валя (моето другарче в играта) и й донесе усмивки и настроение (надявам се дълбоко).

А що се отнася до моето одеалце (за което тръпна в очакване да получа), все още го чакам... търпеливо и с усмивка... и обещавам като го получа, да го покажа :)))

Няма по-красиви цветове от есенните... за мен, поне. Радвайте им се!

Вдъхновения с моливници...

2011-10-09T21:07:00.000+03:00

Моливниците се оказаха страст... не по-малка от книгоподвързиите. Търпят почти всякакви експерименти с материи, цветове, апликации, размери, закопчаване... Мдаам, закопчаването е друга страст :)) Или, интересните копчета по-скоро. Изобщо... детайлите и малките нещица, които придават... хм, душа да кажем, на ръкоделието - та, тъкмо търсенето на тези детайли ми е сред любимите занимания напоследък. Но, по същество: подхванах нови моливници. За 12 цвята, стандартни флумастри, моливи, пастели и всякакви други писала. Размерите са: 20 см х 40 см (височина х ширина). Навиват се лесно, на руло. И закопчаваме. Всяко с различно копче.

и така: моливникът с дървото... и "дървеното" копче

материи: док, вата, хасе и памоку-производни

така изглежда в отворено състояние:

отблизо:

копчето...

и навит...

дънковият моливник...

с акцент: "дама"

и копчето...

...

и компактен...

пиано-моливникът... разгърнат

и... "отвън"

и на руло...

Ще ви чакаме на 15-ти (идната събота), на Handmade day... (в Пловдив, на ул. "Неофит Рилски" № 14; от 11 ч. до 19 ч.)

П.П. Търся им собственик (или собственици), споменах ли?

есенен Handmade Day

2011-10-06T22:45:00.002+03:00

Мили хора,

на 15 октомври (събота) ще прибера моливниците, книгоподвързиите, еко-торбите, подложките за чаши и другите чудесии и ръкоделия, в бабиния куфар... а играчките - в бабината кошница... и ще ви чакаме - да се видим, побъбрим и съберем още малко есенно слънце (стискайте палци и то да дойде)

Ако имате път - заповядайте, мнооого ще се радвам да се видим. Ако нямате... надявам се дотогава да ви се появи :)

до... скоро!

Кога: 15 октомври (събота)
Къде: в Пловдив, в Оранжевия двор (на ул. Неофит Рилски 14)
Час: от 11:00 ч. до 19:00 ч.

http://www.facebook.com/pages/Handmade-Day/103768712109

Кардио-чанта...

2011-09-28T21:58:00.000+03:00

Имаше преди години един полезен и много сладък сайт... за еко-чанти... По-скоро, торби за пазар. Бяха ръчно правени, с бродерийки, от американ... и най-най-обикновени. Тъкмо моята страст. Обичам еко-чантите за пазар (нищо, че все още като си ги вадя в магазина ме гледат странно. От време на време и получавам одобрителни отзиви от касиерките:))) Но не поради тази причина се захванах с конкретната еко-торба. За еко-чантите скоро смятам да отворя специална секция и да експериментирам... с варианти на закопчаване, събиране, апликиране и т.н. Конкретната беше замислена първо на апликация, после търсех приложение на апликацията... Понеже адресатът ми е особено мил на сърцето, попитах чинно - отхвърлихме няколко варианта и понеже (странно защо?) ми поръча да ушия "елече" (което определено не е по силите, вкуса и възможностите ми), се заех с изненадваща еко-кардио-чанта. Чанта, защото девойката (и тя като мен) носи такива навсякъде, кардио, защото отговаря на бъдещата й професия (почти е добутала до края на кардио-специализацията си), а "еко"... защото е фен на памучни и естествени материи.

Мдам, та така се пръкна ето тази торбичка:

С размери прилични... и достатъчно удобни да поберат както продуктите на другарчето от покупка, така и поне няколко А4-формат нещица... Или с други думи - около 30 см х 40 см (ширина х височина). Дължината на дръжката - около 30 см.

За апликацията (както и за самата чанта) използвах само 100 % памук. Макар че не съм напълно убедена "американът" дали е точно в тази графа, но всякак е от памучните :))

Гърбът е изчистен... като изключим "кардиограмата"... чиято достоверност (както и тази на сърцето) не оспорвам особено... Просто гледах да не приключва :) затова свързах кардиограмата от лицето с тази на гърба (все пак е подарък за професионалист).

А, да... добавих и още една - "мини"... като обкантващ акцент...

Да, разликата между моите най-обикновени еко-пазарски торби и тази е, че си има хастар, с няколко джоба. Винаги ми е липсвал лесният достъп до телефон и портмоне при моите пазарски чанти. Реших да компенсирам. И съм доволна от резултата.

А съм истински щастлива, че моето-кардио другарче си хареса торбичката, че даже го води и на някакво професионално събиране... при други кардиолози и сърце-любители :)))

П.П. Скоро, предполагам, ще ме споходи музата и за други от серията чанти... с кардио-апликациите засега спирам.

Конь... или както се казва в песента who's gonna ride your wild horses?

2011-09-27T01:16:00.000+03:00

Една изключително търпелива приятелка ми поръча преди време (доста време) чанта и подвързия с кон, за една друга нейна приятелка, коневъдка и любителка :) Копитните по принцип са ми проблем, независимо чифтокопитни или не :))) Та, с конския проект се изчаквахме взаимно и нейсе, преди десетина дни успях! Завърших ги и ги проводихме на доволната им собственичка :)))

И все пак, да си разкажа за тях: книгоподвързията е до голяма степен памучна - като основа използвах док, за хастар- памук, а за апликацията (сиреч, негова милост Росинант) - хасе. Размерите са за стандартна книга, или 24 см х 16 см (височина х ширина). Росинант се оказа неоседлан и неопитомен (съдейки по надписа, който реших да му избродирам), но пък е подкован (седейки... по книгоразделителя). Le voila:

Who's gonna ride your wild horses? Или с други думи: Росинант в целият му блясък...

и книгоразделителят...

"Ел Росинанте" на чанта... с размери (чантата, разбира се) 30 см х 35 см х 7 см и регулируема дръжка, с максимална дължина 120 см. Като материи: дънков плат за чантата, полиестер (за хастар), памук и изкуствена кожа (за самия кон и неговата грива). Закопчава се с копче... и разбира се, има няколко удобни и лесно достъпни джоба.

В отворено положение, например... с акцент на джобчето... за късмет :)

с акцент на копчето...

и поглед отвътре...

както и в комплект...

Росинант замина да бъде опитомен... и доколкото знам са щастливи заедно... с новата си стопанка :)))

бухал, рак и пингвин... на играчки

2011-09-17T10:41:00.001+03:00

Почти като "орел, рак и щука", ама не точно... От доста време се каня да се ушия играчка... А особено провокирана се почувствах след визитата ми при Кети и Теа, в "Тийкет" (за онези, на които не съм разказала - едно вълшебно, шарено и зареждащо място... магазинче за ръчно шити пачуърк фантазии... а какви играчки и платове имат... но това е обект на друг пост). Та, след като най-сетне преди около месец и половина успях да запомня адреса на Кети и Теа, та после чак и ги намерих... се срещнах със силиконовия пух. Голяма мания. И голям кеф за работа. Мдам, та, сподобих се преди месец и половина със силиконов пух, заредих батерийките за две седмици на моренце и се започна мини-серията "играчки".

Започнах с бухал... понеже имаме някакво особено отношение в моето семейство към бухлоподобните... събираме ги всякакви. А и първите апликации ми бяха бухльовци, та... и първата играчка излезе крилата :)

Бухльо е висок около 10-12 см и горе-долу толкова достига размахът на крилата му :))) Освен коремчето и очичките, които са памучни, крилцата, тялото и човката са велурено-памучни. Едно такова мекичко велурче, което в магазина за платове упорито наричат памук ?!

и един по-близък портрет...

И понеже само една играчка-за кого по-напред?... продължих с пигвин... Винаги съм обичала походката, фракоподобната окраска.... красота!

le voila!

При него всичко, с изключение на човката (гумирана една материя) е памук и хасе. Висок е колкото бухала - около десетина сантиметра, с размах на крилцата - пак толкова.

След него дойде ракът... памучено-поларен. И червен. Разбира се.

така... ето го и него... :))) осмокраков... за съжаление, за сега от осмокраците само до този съм се престрашила. Може би някой ден ще опитам октоподени фантазии... от плат...

и "дружината" заедно... отпътуваха преди няколко дни за Кърджали, където имат отговорната и изключително важна мисия да забавляват и радват малка Михаелка :)))

...

моливник... или нещо полезно за след 15 септември

2011-09-16T00:26:00.002+03:00

Имам една малка приятелка-художничка. Живее във Варна и според както ми описват нейните родители (художници също), в една мансарда точно под звездите... Има си котак и обича да рисува, да твори разни пластелинови и други животиняци, при все че последния път като се видяхме дружно разучавахме една количка (някакъв странен състезателен модел). Та, по същество: понеже, тази моя приятелка, наскоро направи изложба (макар и детска), реших, че около светлата ученическа дата не би имало нищо по-подходящо от нещо... художническо. Моливникът първоначално беше замислен за престилка (за по-голямо удобство докато рисува), но в крайна сметка, доби форма и вид на моливник, който при добро желание би могъл дори да бъде окачен на стена.

В голямата си част е дънков, подплатен е за твърдост, с апликации от памук и памук-полиестер. Събира 24 цвята художнически аксесоари (моливи, флумастри или пастели).

Моливникът на Ирка... е с приблизителна дължина - около 85 см, както и приблизителна височина 26 см.

и детайл... къде и как ще бъдат разположени флумастрите...

и друга гледна точка

както и в гръб...

както и в събрано състояние...

Следващият моливник определено ще бъде скъсен, както и надписът променен (в зависимост от името на новия художник)... Ако и вие сте го харесали, пишете ми, ще уговорим точния брой на цветовете, флумастрите и всичко останало!

А сега, отиваме да рисуваме... :))

шестоъгълници... продължението

2011-09-13T00:54:00.000+03:00

Винаги съм харесвала пачуърк шалтетата на шестоъгълници... Едни шарени и пъстри, и геометрични и правилно подредени... Дотолкова, че докато завършвах голямото шестоъгълно шалте (2,00 м х 2,20 м), вече имах идеи какви още подвързии искам да ушия... на шестоъгълници, разбира се. Започнах с червена... после по Стендалски, реших да продължа с черна, която избледня в бежова, за да приключи (засега) веригата в синьо. И така, получиха се 4 пачуърк подвързии, три от които усилено си търсят собственици...

Червената:

Всички подвързии са памучни, на памучна основа... или памук-лен, памук-полиестер... с юталин, вместо вата... и разбира се, книгоразделител

и са с размери 24 см х 16 см (височина х ширина)

en face...

и детайл...

Черната:

лице...

и детайлче...

отвътре...

en face...

Беж: (или единствената със стопанин)

гърба...

и лицето... закопчаваме с ластик

бежовата подвързия замина за Созопол... да си дири стопанин покрай Аполония?!

детайл... или копчето!

и en face...

И така... остана да наснимам и синята, за да я покажа най-после и нея... Дотогава... са свободни червената и черната. Засега :)))

Маски, градини и принцове разни...

2011-09-11T23:18:00.000+03:00

Много се чудех дали като отделни постове или наведнъж да публикувам следващите книгоподвързии... И мисля, че последното мнение надделя... Май и заради факта, че всяка от тези подвързии замина за Созопол и може би вече е намерила собственика си.

И все пак- по реда от заглавието: маски

лицето... а иначе, за подвързията, мога да кажа, че е малко по-висока от стандартните и по-широка от тях: 25 см х 18 см

и гърба... а като материи: памук, изкуствен велур, док

закопчава се с копче... и ластик

с книга...

Вариант 2: градина или както се казва на самата подвързия keep working

keep working... връзваме с връзки... 100 % памук и памукопроизводни

en face... с размери 25 см х 18 см (височина х ширина)

и отвътре...

Вариант 3: Le petit prince

книгочанта... лице

гръб...

разделителят...

en face... с размери 24 см х 16 см (височина х ширина)

И така, мили хора, това бяха едни от последните книгоподвързии, които изфабрикувах и изпратих на Тита и Лили. Надявам се, ако все още не са им намерили дом, да им помогнат... в обозримо бъдеще! :)))

Бухльовци...

2011-09-08T15:45:00.000+03:00

Чантата с бухалите е нова, но и стара... всъщност, тъкмо с бухльовците започнах заниманието с чантите... Горе-долу година по-късно след най-най-първата ми чанта ме потърси Калина... Харесала си бухльовците и решихме да повторим "експеримента" от преди година. Не я изплаши зеблото за хастар, дори напротив... поиска същия хастар.

Захванах се с чантата... като се стараех максимално да се доближава до оригинала. И все пак, получиха се някои съществени разлики (за добро, разбира се):

* подплатих допълнително дъното и страниците на чантата (за да стои доста по-лесно права)

* подлепих капака (разбира се, за твърдост... определено се получи по-сполучливо)

* добавих халки и катарамка (не знам точния термин) на дръжката - за да е регулируема

* брандирах я... и я пратих на Калина с много, много топли чувства и пожелания да й носи само усмивки!

или с други думи казано: "преди" и "сега"

чантата на Калина - en face...

с размери: 30 см х 35 см х 7 см (ширина х височина х дълбочина) и максимална дължина на дръжката: 120 см.

и материи: "ямболен" (за основа), памук, хасе (за апликациите), панама (за апликация), зебло (за хастар), филц (за подсилване)

от вътре...

и с "модел"... временно... преди да отпътува при собственичката си...

Според мейлите, които успяхме да разменим с Калина... чантата е получена, харесана и грижливо съхранявана! :)))

Да й носи само усмивки... на Калина :))

Шестоъгълници... или моят опит за шестоъгълни кръпки

2011-08-28T10:03:00.000+03:00

Шестоъгълниците бяха предвидени като изненада... (за рождения ден... на мъжа ми) Да де, но не се получи точно така. Рожденият ден мина, подарих друг подарък, но пък мисълта, че докато обмислям новите си идеи, има една нереализирана, която много му се харесва... направо не ми излизаше от ума. Мдаам, и след като той замина на едноседмична... командировка... реших, че по-подходящ момент за шиене на спокойствие едва ли ще настъпи.

Ден първи: разчертах шаблони. Моите шестоъгълници трябваше да са съставени от три еднакви по размер и форма ромба (този тип е на почит в моята къща). Тук е мястото да отбележа, че ако някой може да ми обясни случилото се, е много добре дошъл. Оказа се, че с три еднакви ромба не мога да направя схема на шестоъгълници. Което ми се видя крайно невероятно, но всъщност-лошата реалност. Така опропастих ден и половина в кроене и рязане на парчета. Добре, че поне шестоъгълниците ми са големи - около 30 см са високи и около 24-25 см широки.

Ден втори: Сглобих шестоъгълниците помежду им и остана да бъдат зашити редовете на шалтето. Добре, че Гери се притече на помощ (за морална подкрепа, фотосесия и сладки приказки), че вече почти бях почнала да се респектирам и отчайвам от новия си проект (с размери, голееееми за моята представа: 200 х 220 см.)

Така изглеждаше процесът по зашиване на готовите шестоъгълници в редове...

А ето и как изглеждаше полу-готовата половин предница на шалтенцето... на земята, в хола :)

Ден трети: продължи с разкрояване на ватата (истински хаос и борба), налагане на лицевата част на шалтето, прикрепяне на единия към другия пласт (с всичките ми налични безопасни игли и карфици)... Денят приключи с почти готов, обкантен и съшит пачуърк. Остана единствено капитонирането, или в моя случай - щриховането на всеки ромб от шестоъгълниците ми...

Така, сега резултатът:

ромбовете са зелен, бял и на ситни цветчета... лилаво-кафеникави (както е видно). А вътрешната част (или гърба на шалтето, незнам как да й казвам) ми е любимо хасе... бяло на зелено, оранжеви и кафеникаво-черни балончета... прелест!

и по-отблизо...

...

en face...

в гръб...

Who let... the bird out? - второ издание

2011-08-25T08:47:00.000+03:00

Второто издание на птицата беглец и най-вече въпроса "кой, викате, изтърва птицата от кафеза?", си има отговор...

Дарина е една слънчева и мила девойка, с която се запознах първо онлайн, после и на живо, в София и благодарение, на която спретнах още няколко подвързии с празно кафезче... В нейният случай, отговорът на исконния въпрос се оказа "Tanya" - Даринина приятелка, с рожден ден и любов към книгите :)

И така, уших подвързията и птицата от памучни материи, занесох ги до София, а от там нататък трябваше да ги поеме Дарина, за да ги представи на приятелката си. Надявам се искрено и дълбокосърдечно да са се харесали взаимно :))

лицето на подвързията... с размери 23 см х 15 см (височина х ширина)

и гърбът...

книгоразделителят...

Who let the burd out... мисля, че стана достоен представител на групата ""по ваша поръчка" и то, най-вече заради персонализирания надпис на Таня, която силно се надявам (пак да кажа), че ще се разбере с нейната птица :)

П.П. Ако и вие сте си харесали някой от моделите... или пък имате различна идея, пишете ми! Обещавам да измислим нещо интересно :))

Усмихни се на света, за да ти се усмихне и той...

2011-08-23T09:21:00.000+03:00

Това е продължение на серията "специално поръчани"... Един слънчев ден получих мейл от Ваня и Биляна (от www.hubavipodaraci.com), в който се говореха много мили неща, но и това, че ако мога, би било добре да измайсторя подвързия с надпис(и)-все пак броя и този на крилцето, упоменаващ собственичката на книгоподвързията... И така получих огромната свобода да мисля в насока "нещо розово, бяло и кафяво" + надпис... Никак не е пролетно вече, но пък ми е някак пролетно все още на душичката, та затова и може би такава подвързия ме осени :)
Книгоподвързията на Калина "Усмихни се на света, за да ти се усмихне и той" е ушита изцяло от естествени материи - памук, памуко-производни и дървено цветче за книгоразделител. И е с размери 21 см х 16 см...

та... лицето...

и дръвчето... на гърба...

книгоразделителят...

и в цялата си прелест...